ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНОСТИ И КУЛТУРА
Всичко важно е на пешеходно разстояние
Старинният Пловдив е на пешеходно разстояние от апартаментите. Ето кратка обиколка на най-интересните забележителности — от Античността до Възраждането.
1. Арт галерия „Филипополис“
В музея ще видите творби на значими художници от началото на XIX век до наши дни — Цено Тодоров, Христо Йончев-Крискарец, Владимир Димитров-Майстора, Сирак Скитник, Цанко Лавренов, Бенчо Обрешков, Дарена Георгиева, Паскал Стружев, Димитър Буюклийски, Димитър Киров, Енчо Пиронков и др., до съвременни български художници като Вълчан Петров, Ангел Пачаманов, Ангел Михайлов и др.
2. Църква „Света Богородица“
На мястото е имало християнско светилище от 9-ти век, а към 1844 г. е издигнат изцяло нов каменен храм. На 25 декември 1859 г., Рождество Христово, митрополит Паисий отслужва празнична Света Литургия изцяло на църковнославянски език — за пръв път в Пловдив. Камбанарията (1881, проект на Йосиф Шнитер) е голяма триетажна кула с купол. Храмът е украсен със стенна живопис от Никола Кожухаров, Димитър Гюдженов, Васил Стоилов, Златю Бояджиев, Васил Захариев и др. В двора са погребани Христо Данов, Йоаким Груев, Стоян Чалъков и пловдивски митрополити.
3. Античен театър
Една от главните обществени сгради на античния Филипопол, играла важна роля в обществено-политическия живот на града и на римската провинция Тракия. Построен по времето на император Траян в началото на ІІ век и разкрит при разкопки от 1968 до 1979 г. Разположен между Джамбаз и Таксим тепе — един от най-добре запазените антични театри в света и единствената антична театрална сграда по българските земи. Днес е адаптиран за съвременния културен живот и в него се провеждат спектакли за около 5 000 зрители.
4. Жълтото училище
Наречено така заради цвета на фасадите му. Това е първата българска гимназия, създадена в Пловдив през 1868 г. на базата на епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ и настанена в специално построена сграда, дело на брациговския майстор Тодор Дамов. Днес тук се помещава фолклорният факултет на Музикалната академия. В училището е учил Димчо Дебелянов.
5. Къща „Ламартин“
Музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на френския поет и политик Алфонс дьо Ламартин, разположена в къщата на Георги Мавриди. През лятото на 1883 г. Ламартин отсяда тук за три дни и оттогава домът се свързва с неговото име. Къща Мавриди е една от най-големите и красиви симетрични къщи в Стария град — построена на стръмен терен, с неправилни очертания на приземието, но с класическа симетрия на горните два етажа.
6. Градска галерия
Помещава се в сградата на едно от първите български възрожденски училища — Девическото училище, по-късно „Свети Кирил и Методий“, където през 1857 г. за първи път в страната се чества делото на двамата народни просветители. Експозицията е подредена хронологично на два етажа.
7. Галерия „Златю Бояджиев“
Къщата на д-р Стоян Чомаков — един от най-изявените борци за самостоятелна българска църква през Възраждането. Построена е през 1858–1860 г. и архитектурно принадлежи към неокласицизма, богато орнаментирана отвътре с резбовани „слънца“ и други мотиви. След Освобождението е предоставена за резиденция на княз Фердинанд. От 1980 г. е постоянна експозиция на именития пловдивски художник Златю Бояджиев, а в двора е издигнат паметник на твореца.
8. Църква „Св. св. Константин и Елена“
Тук в края на античната епоха е имало раннохристиянско светилище, посветено на Севериан и Мемнос, загинали за вярата заедно с 38-те пловдивски мъченици по времето на император Диоклециан. Император Константин и майка му царица Елена (ІV в.) прекратяват преследването на християните и покровителстват строежа на християнски храмове.
9. Хисар капия
Един от символите на Пловдив — портата съществува тук от дълбока древност. Под нивото на калдъръма се намират основи от римската епоха, вероятно от ІІ век, а сегашният вид определя средновековна преправка от ХІІ–ХІV век. От външната страна на източната порта е оформен малък живописен площад, обрамчен от църковните зидове, фасадата на Куюмджиевата къща и дома на Димитър Георгиади.
10. Етнографски музей
Една от най-забележителните възрожденски къщи у нас — домът на търговеца Аргир Куюмджиоглу, построен през 1847 г. Сградата е с площ 570 кв.м., с главна жилищна част и стопанска пристройка, добре озеленен двор с мраморен шадраван и кладенец. Издаденият напред портик и изящната крива на трите фронтона създават характерния бароков силует. Всяка година в двора се провежда Международният фестивал на камерната музика.
11. Небет тепе
Тук са останките от древнотракийския град Евмолпия — един от първите градски центрове в Югоизточна Европа. Разкрити са здрави крепостни стени, ограждащи светилища и аристократичен дворец. Много интересна е най-древната част — каменен градеж без спойка от грубо обработени блокове. Запазени са преправки на северната крепостна стена от времето на Юстиниян Велики (VI в.) с потерна — таен сводест изход към южния бряг на Марица. Впечатляващо е и правоъгълното водохранилище с вместимост 300 000 литра.
12. Балабановата къща
Емблематична за културния живот на Пловдив — тук се провеждат театрални спектакли, концерти, изложби и литературни премиери. Великолепната сграда е построена в началото на 19-и век, на ъгъла между улиците „4-ти януари“, „Д-р Стоилов“ и „Антраник“. Вътрешна стълба въвежда в голям остъклен салон с богато украсен дърворезбован таван, около който има четири стаи, обзаведени с реставрирани старинни мебели и вещи.
13. Арменската църква и училище
Църквата „Сурп Кеворк“ първоначално е източноправославна, посветена на Св. Георги Победоносец. През 1149 г. в двора ѝ е погребан знатният епископ Алвизиус от Арас, изпратен от френския крал Луи VII по време на Втория кръстоносен поход. Още през 1767 г. е преотстъпена на Пловдивската арменска епархия — единствената църква със странични отделения освен централния кораб: едно за жените и едно за мъжете. Днес Арменското училище носи името на дарителите си Виктория и Крикор Тютюнджиян.