СИГУРНИ И ОТГОВОРНИ
Професионални счетоводни, финансови, правни и други услуги.
Автор: admin
ЕФЕКТИВНИ РЕШЕНИЯ
Доказан професионализъм в услуга на вашия бизнес .
ИНОВАТИВНИ ПРОЕКТИ
В помощ на бизнеса.
Утежнение или облекчение са последните промени в ЗДДС, касаещи „данък уикенд“
В края на 2015 г. се вдигна твърде много шум за т.нар. „данък уикенд“. Депутатите се обединиха около становището, че този данък значително натоварва и утежнява бизнеса и се отрекоха от промените.
Виж още:
Утежнение или облекчение са последните промени в ЗДДС, касаещи „данък уикенд“
Airbnb – никога повече
Отворен съм към всякакви нови технологии. Всяка моя значима покупка, ако не е през Интернет, е след проверка за продукта или услугата в Интернет.
Вижте още: Airbnb – никога повече
Как работят банките?
Банката работи, поради нашето доверие. Ние даваме на банката пари, за да ги пази за нас, а след това банката се обръща и ги дава на някой друг, за да печели пари за себе си. И все пак, повечето от нас имат пълно доверие в способността на банката да защити парите ни и да ни ги даде, когато ние си ги поискаме. Защо ние се чувстваме по-добре когато нашите пари са в банка, отколкото когато са под дюшека? Дали е само поради факта, че те плащат лихви по нашите сметки? Дали е, защото ние знаем, че ако имаме парите в джобовете си, ще ги изхарчим? Или е просто поради удобството, че сме в състояние да използваме дебитни карти и да не носим пари в брой? Всяка от тези причини и всички заедно може да бъде отговорът, особено с удобствата на електронното банкиране днес. Сега ние можем просто да поставим дебитна карта или да щракнем върху бутона „плати“ на уеб сайта на банката. В тази статия, ние ще разгледаме света на банкирането и ще видим как работят тези институции и защо ние трябва (или не трябва) да им се доверим с нашите трудно спечелените пари. Какво е банка? Според енциклопедия Британика, банка е: Институция, която търгува с пари и техните заместители, както извършва и други финансови услуги. Банките приемат депозити и отпускат заеми и извличат печалба от разликата в лихвените проценти, съответно платени и получени. Банките са от решаващо значение за нашата икономика. Основната функция на банките е да влагат пари на вложителите за заеми, които може да използвате, за закупуване на жилища, бизнес и др. Когато депозирате парите си в банката, парите ви отиват в голям склад за пари заедно с всички останали, и вашата сметка е заверена със сумата на Вашия депозит. Когато теглите пари, тази сума се приспада от баланса по сметката си. Лихвата, която вие печелите от вашия баланс също се добавя към сметката си. Банките създават пари в икономиката чрез вземане на заеми. Размерът на парите, които банките могат да отпускат като заеми е пряко засегната от задължителните резерви, определени от закона. Задължителните резерви понастоящем са 10 на сто от общия обем депозити в банката. Тази сума се съхранява в специална сметка в националната банка. За да видите как това се отразява на икономиката, мислете така… Когато една банка получава депозит от 100 лева, може след това да отпуска заеми до 90 лева. Тези 90 лева отиват обратно в икономиката, за закупуване на стоки или услуги, но обикновено завършват пътя си, депозирани в друга банка. Следващата банка след това може да дава заеми от 81 лева на база депозираните 90 лева и 81 лева отиват в икономиката, за да закупят стоки или услуги и в крайна сметка се депозират в друга банка, която отново отпуска заеми като процент от депозита. По този начин, парите растат и се вливат в икономиката в много по-голям размер, от реално съществуващите. Тези 100 лева осъществяват много по-големи пулсации в икономиката, отколкото може да си представим! Ефектът се нарича парично или депозитно или кредитно мултиплициране. При идеалния случай при налични 100 лева депозит може да раздададе 900 лева кредити. По-опростено процесът може да е описан и така. Ако банката получи 100 лева депозит, то тя не заделя 10 лева за задължителен резерв, а заделя всички 100 лева за задължителен резерв. Впоследствие тя може вече да отпусне 900 лева кредити, защото 10% или тези 100 лева са заделени като резерв. Как банката работи? Ние вярваме, че банката ще има пари за нас, когато искаме да ги получим. Това, което е трудно да се разбере, е фактът, че докато хората влагат пари в банката всеки ден, банката заема на други хора същите пари, а и повече, всеки ден. Банките постоянно дават по-големи кредити, отколкото имат пари в брой. Това е малко плашещо, но ако отидете в банката и си поискате парите, ще ги получите. Въпреки това, ако всички отидат до банката по същото време и изискат парите си (run on the bank), обикновено възниква проблем. Въпреки че законът изисква банките да поддържат определен процент от парите си в резерв, ако всички дойдат да изтеглят парите си по едно и също време, той няма да бъде достатъчен. В случай на банков фалит, парите ви са законово защитени до определен размер. Ключът към успеха на банкирането обаче, все още се крие в доверието, което вложителите имат по отношение на способността на банката да расте и да съхранява парите им. Тъй като банките разчитат толкова силно на доверието на вложителите, а доверие изисква насреща си почтеност, то банковата индустрия е силно регулирана от държавата. Как банките печелят пари? Банките са точно като другите фирми. Техният продукт просто са парите. Другите фирми продават стоки или услуги; банките продават пари – под формата на заеми, банкови гаранции и други финансови продукти. Те печелят от лихвата, която получават по кредитите, защото тази лихва е по-висока от лихвата, която плащат по сметките на вложителите. Лихвеният процент по банковите заеми, зависи както от броя на хората, които искат да вземат заеми, така и от сумата на парите, които банката има на разположение, за да отпуска заеми. Както споменахме в предишната част, също зависи от размера на задължителните резерви в националната банка. Заемането на средства е рискова дейност. Една банка никога не знае дали ще получи парите си обратно. При това рискът е по-голям при по-висок лихвен процент на банковия заем. Банките печелят и от такси за услуги, свързани с банкирането. Заемите също са съпроводени с набор от такси. Друг източник на доходи за банките са инвестициите в други активи. Колко сигурни са парите ви в банка? Съгласно Закона за гарантиране на влоговете в банките, парите ви, вложени в лицензирана българска банка са гарантирани в размер до 196000 лева. Това важи за български и чуждестранни физически и юридически лица с влогове в лева и валута. Ако парите са в няколко влога в една и съща банка, те се сумират и са гарантирани до този размер. Гарантирани също са и лихвените плащания по влоговете, ако сумарно влога и лихвата не превишават 196000 лв. При фалит на банка, сумите се изплащат в лева, 20 работни дни след обявения фалит на банката от БНБ. Допълнителни въпроси, относно Фонда за гарантиране на влоговете в банките може да задавате на техния тел. 070014403 на цената на един градски разговор.
Автор: Хазарос Четинян
Конфликт на интереси
В началото на 2009 г. под силен натиск от европейските институции, в България беше приет Законът за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ).
Виж още:
Осигурителна измама според проекта за нов Наказателен кодекс
Желая
да внеса малко повече яснота по въпросите, касаещи плащането на осигуровки според проекта за нов Наказателен кодекс, който е внесен в Народното събрание.
Създаден е изцяло нов Раздел ІV Престъпления против осигурителната система. Ето текста от проекта:
„Осигурителна измама
Чл. 339. (1) Длъжностно лице, което осуети установяване или заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в размер на не по-малко от двадесет и пет установени за страната минимални работни заплати, като:
1. наема работна сила без договор;
2. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурено лице;
3. не подаде декларация;
4. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
5. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;
6. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(2) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното задължение за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване бъде внесено заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, конфискация на не по-малко от една втора от имуществото на дееца и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(6) Лицето, подлежащо на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 3, включително и за подбудителство и помагачество.”
(Тук особени опасения предизвиква (6), открито поощряваща доносничеството, особено при възникнали трудови спорове.)
Според проекта на НК:
„Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, постоянно или временно: …
в) ръководна работа в юридическо лице или при едноличен търговец;…”
Националният класификатор на професиите поставя Главния счетоводител в Раздел 1 (Ръководни служители), класификатор 1231 – Ръководни финансово-счетоводни служители (напр.: гл.счетоводител).
Не открих описание на професията Главен счетоводител, освен в отменения Закон за счетоводството (чл.48 – чл.50). Тълкуванието тук е, че независимо дали лице или външно предприятие е назначено за главен счетоводител и независимо от наличието на подписан договор, ако то организира счетоводството и подписва отчетни документи, то на практика е главен счетоводител (интересно е, че първия вариант на проекта за НК предвиждаше единствено работодателя да е лицето, отговорно за заплащане на осигурителните вноски, „длъжностно лице” беше добавено впоследствие).
Според нашите договори за счетоводно обслужване, ние поемаме ангажимент за изготвяне на ведомости за заплати, а в голям процент от обслужваните фирми, ние превеждаме осигуровките, а често и заплатите на служителите. Има и доста колеги, специализирани в обслужването на ТРЗ и личен състав.
Всъщност точно ние – счетоводителите се явяваме отговорното длъжностно лице, което е визирано в чл. 339.
Заключението е, че в договорите ни за счетоводно обслужване трябва да залегнат изрични и прецизни клаузи, които да ни оневиняват при обстоятелства, установени по чл.339 от НК. И въпреки това, пак ще сме силно уязвими при констатиране на подобни „престъпления”.
Автор: Хазарос Четинян
Отговорност на НАП
Искам да повдигна според мен един съществен въпрос, който непрекъснато пряко или непряко ни касае и ощетява. Служителите на НАП като лица, заемащи публични длъжности не са отговорни за своите действия, извършвани при изпълнение на служебните им задължения. Основание за това им дава текста от Закона за НАП. „Чл. 20. Служителите на агенцията отговарят пред агенцията за изплатените от нея обезщетения на увредени задължени лица само когато действията или бездействията им са признати за престъпление по съдебен ред или вредите са причинени умишлено. Отговорността е в пълен размер.”
На практика служителят на НАП знае, че е ненаказуем. Агенцията също не осъществява последващ контрол на издадените и обжалвани административни актове и нанесените на НАП и на граждани материални щети от тяхното некачествено съдържание.
Повдигам този въпрос, защото днес отново се възмутих на изявленията на служители на НАП, ревизиращи дейността на обслужвано предприятие. То е наш клиент от 2011 г. През 2009 г. и 2010 г. е купувало ваучери за предплатени телефонни услуги от Кавен Орбико ЕООД – официален дистрибутор на Глобул. Ваучерите са заплащани по банков път. Нашето предприятие е продавало ваучерите с отстъпка на други търговци като плащанията са също по банков път. За нашите предходни и последващи доставки има извършени насрещни проверки. Установено е, че всички контрагенти са отразили издадените фактури, установени са лицата и превозните средства, с които са транспортирани ваучерите. НАП обаче има съмнения в достоверността на издадените от нас фактури и има претенции, че са издадени на други лица. Опасенията ни бяха, че НАП няма да признае отстъпката по издадените от нас фактури и ще доначисли ДДС до фиксираната им цена. Нашето дружество не притежава ДМА, но се беше подготвило заради доброто си име да приеме и се разплати по Ревизионен акт в размер до 50000 лв., колкото е начисленият ДДС за тази разлика. Оказва се обаче, че НАП нямало да признаят нашите покупки. Защото не били придружени с опис на номерата на ваучерите. Нищо че са продавани от Глобул и от неговите дистрибутори без опис. Нищо че става дума за милиони ваучери, доставяни в кашони и продавани в кашони. В този случай обслужваната от нас фирма ще е обложена с данъци за над 1 млн. лева. И тъй като не притежава имущество, тя няма да плати нищо. Но ще загуби маса нерви и средства да обжалва един такъв абсурден акт, пред един съд, който напоследък не е синоним на безпристрастност. Та ако се върна на началото на изложението, за пореден случай се възмущавам. НАП обикновено не забравя да поощри качествените служители – в МФ са раздавани милиони за премии. НАП обаче забравя да санкционира некачествените си кадри. И това е за наша сметка.
Автор: Хазарос Четинян