Осигурителна измама според проекта за нов Наказателен кодекс

Желая

да внеса малко повече яснота по въпросите, касаещи плащането на осигуровки според проекта за нов Наказателен кодекс, който е внесен в Народното събрание.
Създаден е изцяло нов Раздел ІV Престъпления против осигурителната система. Ето текста от проекта:
„Осигурителна измама
Чл. 339. (1) Длъжностно лице, което осуети установяване или заплащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в размер на не по-малко от двадесет и пет установени за страната минимални работни заплати, като:
1. наема работна сила без договор;
2. обяви осигурителен доход в по-малък размер от действителния за осигурено лице;
3. не подаде декларация;
4. потвърди неистина или затаи истина в подадена декларация;
5. състави или използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ;
6. унищожи, укрие или не съхрани в законоустановените срокове счетоводни документи, счетоводни регистри или ведомости за заплати, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(2) Когато предметът на престъплението е в големи размери, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години и лишаване от право по чл. 60, ал. 1, като съдът може да наложи и конфискация до една втора от имуществото на дееца.
(3) Когато задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния.
(4) Ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд необявеното или неплатеното задължение за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване бъде внесено заедно с лихвите, наказанието по ал. 1 е лишаване от свобода до две години и глоба до петстотин лева, а по ал. 3 – лишаване от свобода до три години и глоба до хиляда лева.
(5) Когато предметът на престъплението е в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от три до дванадесет години, конфискация на не по-малко от една втора от имуществото на дееца и лишаване от право по чл. 60, ал. 1 или 2.
(6) Лицето, подлежащо на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност по ал. 1 – 3, включително и за подбудителство и помагачество.”
(Тук особени опасения предизвиква (6), открито поощряваща доносничеството, особено при възникнали трудови спорове.)

Според проекта на НК:
„Длъжностно лице” е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно, постоянно или временно: …
в) ръководна работа в юридическо лице или при едноличен търговец;…”
Националният класификатор на професиите поставя Главния счетоводител в Раздел 1 (Ръководни служители), класификатор 1231 – Ръководни финансово-счетоводни служители (напр.: гл.счетоводител).
Не открих описание на професията Главен счетоводител, освен в отменения Закон за счетоводството (чл.48 – чл.50). Тълкуванието тук е, че независимо дали лице или външно предприятие е назначено за главен счетоводител и независимо от наличието на подписан договор, ако то организира счетоводството и подписва отчетни документи, то на практика е главен счетоводител (интересно е, че първия вариант на проекта за НК предвиждаше единствено работодателя да е лицето, отговорно за заплащане на осигурителните вноски, „длъжностно лице” беше добавено впоследствие).
Според нашите договори за счетоводно обслужване, ние поемаме ангажимент за изготвяне на ведомости за заплати, а в голям процент от обслужваните фирми, ние превеждаме осигуровките, а често и заплатите на служителите. Има и доста колеги, специализирани в обслужването на ТРЗ и личен състав.
Всъщност точно ние – счетоводителите се явяваме отговорното длъжностно лице, което е визирано в чл. 339.
Заключението е, че в договорите ни за счетоводно обслужване трябва да залегнат изрични и прецизни клаузи, които да ни оневиняват при обстоятелства, установени по чл.339 от НК. И въпреки това, пак ще сме силно уязвими при констатиране на подобни „престъпления”.

Автор: Хазарос Четинян

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *